Миналата година си пожелахме да останем повече тук . Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.
Няколко акцента в този импровизиран виртуален дневник:
Безвремието
На втория ден те обхваща лежерността на ленивия, горещ ден. Буквално и преносно. От часовник няма никаква нужда. Не се шегувам, ориентир е Слънцето. Разбираш, че идва понеделник когато настойчиво започнат да ти звънят напористи хора със задачи най-различни.
БитиетоКато си в Рим прави като римляните. И тук така. Натъкмихме режима по гръцките стандарти. Сутрините са за морето. Толкова е хубаво да станеш рано, да застанеш пред притихналото море и да съзерцаваш къпещото се в него слънце. Без никакви хора наоколо. Следобедите са за работа. Вечерите след 6 отново за плаж. Вечеря се късно – след залез слънце. Единствено с това не успях да се примиря, но няма как. Някой път пропускам вечерята за баланс.
ЙогатаОбещах на себе си да направя нещо този път, нещо различно. Нещо, което незнайно защо в ежедневието в града все ми убягва. И успях. Предизвиках се. Надмогнах лятната ленивост и масовия туризъм (от маса на маса).
В продължение на почти месец правих 50 минутна йога. Всеки ден. Какво ми донесе това: Спокоен ум, никакви болежки и подвижност на млада козичка (последното според любимия).
Не се лишавам от нищо. Нито от невероятния вкусен хляб от пекарната до нас, нито от задължителния всекидневен сладолед. Не само, че не е трудно и страшно, ами е толкова хубаво. Пожелавам си да запазя тази инерция.
ГоститеДай Боже всекиму да посреща и изпраща. Толкова е зареждащо и хубаво да споделяш емоции, храна и компания. Идват на смени за 3, 4 дни и носят със себе си освен заряд и веселба и дарове от Родината – розови домати и кисело мляко, както и неща от първа необходимост като вино и бира. Едни от тях дойдоха и с домашна питка и чийз кейк ? Други пък с тонколона и микрофони, заради които бяхме посетени първо от съсед във възторг от музиката с една бутилка узо в ръка и след него в полунощ от възпитан полицай на мотор. С видимо неудобство ни помоли да намалим малко, тъй като работното време за живущите наоколо започвало в 6. Заради жегите. Малко ни хвана срам. Ама малко. Подозирам, че нещата са се объркали когато сме започнали да се надвикваме с микрофоните.
РибатаНе е лъжа, нито измама, нито хвалба, а самият прост, неопровержим факт, че моят дайвър надобрява с всеки изминал ден. Все повече риба и все по-голяма + някой и друг октопод почти всеки ден се озовават на трапезата ни. Понякога влизам с него и се гмуркаме заедно. Три часа във водата минават като миг.
Пубертетана един тийнейджър. С очите си видях както прави слънцето и морето с хормоните на едно пораснало момче. Ей, това водата е голяма работа. Прекарва в нея часове буквално. Настоятелните ми апели за уроците по плуване преди година, две ми се отплащат стократно. С някоя и друга задачка по къщата и градината и ограничен нет нещата стават съвсем други. Даже му и харесва.
ЖегатаИмаме късмет – това лято не е като други. Топло е, но се понася. Особено с едно море наоколо. Следобедите отваряме офиса на закрито с климатик. Вечерите подухва и даже и комари няма толкова много. За сметка на това, обаче има оси. Но не се оплаквам. Само констатирам.
РаботатаСпори и върви, къде ще ходи. Когато се наложи с малко помощ от приятел. Роуминга е вече фри – комуникирам по телефон и пращам мейли та пушек се вдига. Работя и пея, както се казва. И всеки ден благодаря мислено на Онзи горе и на бившите ми работодатели, че бяха така добри да ме освободят от длъжност преди няколко години. Понякога живота ни бие по един шут, за да ни насочи в правилната посока. От нас зависи дали ще го разберем или не.
И не за финал, а защото го е казал народа:
“Life is better at the beach”
И аз нямам никакво желание да го оспорвам ?