Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме, любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.
Любов е когато забравите годишнината си и се сетите за нея докато единия глади риза, а другия чисти с прахосмукачка.
Любов е когато пиете шампанско заедно, но любов е и когато имате по чаша чай с малко мед за разкош за целия ден.
Любов е когато не прилепваш за другия и нямаш нужда от него, за да запълни твоята празнота. Защото друг просто няма. Само ти си и това, което гледаш пред себе си е просто огледало.
Любов е когато спреш да изискваш някой да се промени, да изпълни твоите искания, твоите проекции и твоите очаквания.
Любов е когато осъзнаеш, че всъщност изискваш единствено от себе си.
Любов е с почуда да видиш, че когато ти се променяш – всичко се променя.
Любов е когато приемеш не само другия изцяло. Любов е когато приемеш всичко, което съпътства другия – бивши партньори, деца, родители изцяло.
Любов е когато не мрънкаш защото някой има хоби и това не включва непременно теб.
Любов е когато комуникацията е без думи. Звучи клиширано, но е толкова красиво да се преживее.
Любов е бързо да се скарате и бързо да ви мине.
Любов е да се изненадвате постоянно. И да се изненадвате, че се изненадвате.
Любов е да осъзнаеш, че всичко, за което някога си копнял се случва, но този на когото се случва вече го няма.
Любов е да спите преплетени, но и понякога да имате нужда от пространство.
Любов е когато лукс значи да си сготвите заедно, а не вечеря в изискван ресторант.
Любов е да вечеряте в изискан ресторант без намек за някаква специалност.
Любов е да си липсвате, макар и за ден, но в това липсване да няма усещане за привързаност.
Любов е тотална липса на его. Защото когато няма его се отваря място за истинска любов. И когато тя нахлуе и изпълни цялото ти същество в него просто няма място за друго освен любов.
Благодаря от цялата си душа на самия Живот (някои го наричат Вселената или Бог) за тези десет години и колкото са писани-толкова да бъдат.
Не знам какво е всичкото това. На изток биха го нарекли “добра карма“, на запад може би “съдба”. Аз нищо не знам. Знам само, че всичко идва от любов, чрез любов и за любов.
♥